Economic boundaries of farm.

В статията се използват анализът транзакционни разходи-права на собственост и се дефинират хоризонталните и вертикалните граници на фермата в условията на трансформация. Съществуването и границите на фермата за самозадоволяване се определят от високото равнище на пазарните транзакционни разходи и достъпа на домакинството до аграрни ресурси. В класическа еднолична ферма има единствен собственик на всички „остатъчни права” и силни стимули за управление на ресурсите съгласно пазарните критерии. Разширяването на фермата е ограничено от персоналните възможности за осъществяване на разнообразни специализирани дейности и управление на външни транзакции. Фамилната ферма има голям потенциал за експлоатиране на възможностите за вътрешно коопериране на ресурсите и специализация на труда с ниски вътрешни транзакционни разходи. Кооперирането на собственици на ресурси преодолява ограниченията за реализирането на икономии на размери и мащаби на специфичен капитал. То съдържа силни стимули за инвестиции тъй като всички членове на кооперацията да собственици на остатъчните права. Високите транзакционни разходи за „колективна работа” ограничават хоризонталното разширяване на размера на фермата чрез интеграция с конкурентите, като тя е ефективна за хомогенни и нетрудоемки производства. Разделянето на собствеността от управлението в производствените кооперации беше единствена форма за фермерска организация в условия на липса на пълни права върху аграрните активи и висока взаимназависимост на придобиваните индивидуални дялове. Повечето от производствените кооперативи не са устойчиви в дългосрочен план (висока информационна асиметрия и липса на механизми за ефективен контрол върху менажерите, нееднакви инвестиционни стимули и конфликт на интересите между различните членове, високи разходи за групово вземане на решения). Някои от съществуващите кооперативи трябва да ориентират дейността си към организиране на вертикални и специфични за индивидуалните членове транзакции (преодоляване на пазарната неопределеност, разделяне на риска, икономия на размери и мащаби на специфичен капитал). Друга част ще бъдат ориентирани към пазара и ще изискат форма на управление подобна на агрофирма (затворена корпорация). Освен това за да се икономизират транзакционни разходи (на размери и мащаби, симетрична зависимост на активите) или преодолеят сериозни транзакционни проблеми (монопол, липсващи пазари, едностранна зависимост), ще трябва да се използват специални вертикално интегрирани форми извън вратите на фермата (обвързани контракти, обща собственост, кооперация, сдружения за договаряне на цени, асоциации за лобиране). Чистата обществена ферма не е ефективна форма за организация (по отношение на потенциал за разходи и стимули) тъй като няма индивиди, притежаващи остатъчните права. Следователно трябва да се използват хибридни форми за обществена интервенция (подпомагане, регулации, финансиране, жоинт венчъри). В зависимост от атрибутите на аграрните транзакции ще бъдат най-ефективни или частното управление на обществени проекти или делегирането на обществени функции на фермерски организации нецелящи печалба.